Изцяло нов формат за изпита след 7-ми клас за сегашните петокласници
Учениците, които сега са в 5-и клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на напълно нов формат за изпита след 7-и клас през 2025/2026. Това разгласи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на брифинг в МОН, на който бяха показани ограничения за промени в учебното обучение.
„ Знаем какъв брой значим е изпитът след седми клас. Затова желаеме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат дейно готови за новия формат “, акцентира министър Цоков, представен от Българска национална телевизия.
Промени ще има и в националните външни оценения за останалите класове.
Първата визира изпитите в 10-и клас и ще бъде въведена още тази образователна година. Националното външно оценяване ще съдържа доста повече на практика и междупредметни задания.
От идната образователна година за първи път сходен формат изпит ще се организира и за децата от 4-ти клас.
Пак от идната образователна година учениците в 9-и клас ще вземат решение входни равнища по български език и литература, математика и естествени науки. Те ще съдържат тестови задания, ориентирани към решение на на практика проблеми и потребление на умения за живота.
Промените в 9-и клас са част от ограниченията за подобряване на представянето на българските възпитаници на интернационалното проучване PISA, защото през годините България не демонстрира приемливи резултати.
„ От идната образователна година се планува въвеждане на подкрепящи ограничения за учители и възпитаници, които да образуват у тях умения за живота, които мери и интернационалното проучване PISA, и където нашите 15-годишни младежи са с не положителни резултати.
Затова и още през идната година ще бъдат въведени национални входни равнища за деветокласниците, като тестванията ще съдържат повече на практика задания за премерване на умения в предметите български език и литература, математика и по естествени науки “, изясни министърът.
Дългосрочните ограничения са ориентирани към смяна образованието и оценяването, тъй че да понижи сухото наизустяване и възпроизвеждане на познания и дейното учене да се насочи към създаване на умения за живота и благоприятни условия за повече практическо потребление на основни компетентности.
Според министър Галин Цоков е доста значимо да се създаде визия за рамкови образователни стратегии, насочени към компетентности, и смяната в тях да се случи през идващите години. Необходима е и смяна в оценяването и въвеждане на принадлежности за формиращо оценяване. Тази смяна е обвързвана и с друг вид тестови задания главно ориентирани към решение на на практика проблеми и потребление на умения за живота.
Предвижда се и включване на български учебни заведения в програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “PISA for Schools ”, през която ще се получава доста сериозна методическа поддръжка, включително с примерни проби и поддръжка за смяна метода на образуване на уменията.
Утре се чакат данните от интернационалното проучване PISA за тази година.
До дни да бъде оповестена и Наредба 16, което ще разреши пускане на състезанията за шефове на учебни заведения и детски градини, стана ясно по време на брифинга.
Екипът на МОН към този момент е подготвен и с създаването на визия за Стандарт за качеството в учебното и предучилищното обучение. Подобен нормативен документ е трябвало да бъде създаден с признатите законови промени през 2016 година, само че до в този момент са липсвали дейности в тази посока, показват от министерството.
„ За пет месеца и половина успяхме да създадем идея, която ще обсъдим в елементи със обществените сътрудници, работодателите и заетите в системата, с цел да предложим за публично разискване и съответните нормативни текстове “, сподели министърът.
Според стандарта качествено обучение значи приобщаващо и поощряване на опциите за учене през целия живот за всички деца и възпитаници. Придобитите познания и развитите връзки, настройки и умения следва да способстват за сполучливото личностно и професионално развиване на учениците.
Предвижда се този стандарт да има подкрепяща роля и да предизвиква просветителните институции сами да вършат самокритика на мощните и слабите си страни и да възнамеряват ограничения на тази основа, добави министър Цоков. По думите му това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата просветителна система.
С помощта на специалисти от МОН, учители, шефове, обществени сътрудници, бизнес и цивилен организации са избрани индикаторите за качество в 4 посоки: преподаване, ръководство на институцията, взаимоотношение с общността и резултати на учениците и учебното заведение.
Училищата и детските градини ще могат да се концентрират върху тези области, които в най-голяма степен ще им оказват помощ да напредват, като се самооценят. Към системата като цяло ще бъдат заложени минимални упования: за обсег, обезпечаване на безвредна среда, индивидуализиран метод при образованието, решения, основани на данни.
„ Целта ни е механизмът да стартира да работи през 2025-2026 година за всички институции. Планираме той да се тества първо посредством Национална стратегия през 2024-2025, с цел да се усъвършенства, в случай че би трябвало, а ще бъде въведен през 2025/26 образователна година “, обясни проф. Цоков.
Министър Цоков загатна и измененията, които екипът му направи през първите шест месеца на ръководство на министерството като се даде опция на учениците да се явят на спомагателна дата на НВО, в случай че са заболели, измененията в наредбите, свързани с оценяването, организацията на дейностите, приобщаващото обучение, както и в тази за кариерното развиване и квалификацията на педагогическите експерти.
„ Знаем какъв брой значим е изпитът след седми клас. Затова желаеме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат дейно готови за новия формат “, акцентира министър Цоков, представен от Българска национална телевизия.
Промени ще има и в националните външни оценения за останалите класове.
Първата визира изпитите в 10-и клас и ще бъде въведена още тази образователна година. Националното външно оценяване ще съдържа доста повече на практика и междупредметни задания.
От идната образователна година за първи път сходен формат изпит ще се организира и за децата от 4-ти клас.
Пак от идната образователна година учениците в 9-и клас ще вземат решение входни равнища по български език и литература, математика и естествени науки. Те ще съдържат тестови задания, ориентирани към решение на на практика проблеми и потребление на умения за живота.
Промените в 9-и клас са част от ограниченията за подобряване на представянето на българските възпитаници на интернационалното проучване PISA, защото през годините България не демонстрира приемливи резултати.
„ От идната образователна година се планува въвеждане на подкрепящи ограничения за учители и възпитаници, които да образуват у тях умения за живота, които мери и интернационалното проучване PISA, и където нашите 15-годишни младежи са с не положителни резултати.
Затова и още през идната година ще бъдат въведени национални входни равнища за деветокласниците, като тестванията ще съдържат повече на практика задания за премерване на умения в предметите български език и литература, математика и по естествени науки “, изясни министърът.
Дългосрочните ограничения са ориентирани към смяна образованието и оценяването, тъй че да понижи сухото наизустяване и възпроизвеждане на познания и дейното учене да се насочи към създаване на умения за живота и благоприятни условия за повече практическо потребление на основни компетентности.
Според министър Галин Цоков е доста значимо да се създаде визия за рамкови образователни стратегии, насочени към компетентности, и смяната в тях да се случи през идващите години. Необходима е и смяна в оценяването и въвеждане на принадлежности за формиращо оценяване. Тази смяна е обвързвана и с друг вид тестови задания главно ориентирани към решение на на практика проблеми и потребление на умения за живота.
Предвижда се и включване на български учебни заведения в програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “PISA for Schools ”, през която ще се получава доста сериозна методическа поддръжка, включително с примерни проби и поддръжка за смяна метода на образуване на уменията.
Утре се чакат данните от интернационалното проучване PISA за тази година.
До дни да бъде оповестена и Наредба 16, което ще разреши пускане на състезанията за шефове на учебни заведения и детски градини, стана ясно по време на брифинга.
Екипът на МОН към този момент е подготвен и с създаването на визия за Стандарт за качеството в учебното и предучилищното обучение. Подобен нормативен документ е трябвало да бъде създаден с признатите законови промени през 2016 година, само че до в този момент са липсвали дейности в тази посока, показват от министерството.
„ За пет месеца и половина успяхме да създадем идея, която ще обсъдим в елементи със обществените сътрудници, работодателите и заетите в системата, с цел да предложим за публично разискване и съответните нормативни текстове “, сподели министърът.
Според стандарта качествено обучение значи приобщаващо и поощряване на опциите за учене през целия живот за всички деца и възпитаници. Придобитите познания и развитите връзки, настройки и умения следва да способстват за сполучливото личностно и професионално развиване на учениците.
Предвижда се този стандарт да има подкрепяща роля и да предизвиква просветителните институции сами да вършат самокритика на мощните и слабите си страни и да възнамеряват ограничения на тази основа, добави министър Цоков. По думите му това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата просветителна система.
С помощта на специалисти от МОН, учители, шефове, обществени сътрудници, бизнес и цивилен организации са избрани индикаторите за качество в 4 посоки: преподаване, ръководство на институцията, взаимоотношение с общността и резултати на учениците и учебното заведение.
Училищата и детските градини ще могат да се концентрират върху тези области, които в най-голяма степен ще им оказват помощ да напредват, като се самооценят. Към системата като цяло ще бъдат заложени минимални упования: за обсег, обезпечаване на безвредна среда, индивидуализиран метод при образованието, решения, основани на данни.
„ Целта ни е механизмът да стартира да работи през 2025-2026 година за всички институции. Планираме той да се тества първо посредством Национална стратегия през 2024-2025, с цел да се усъвършенства, в случай че би трябвало, а ще бъде въведен през 2025/26 образователна година “, обясни проф. Цоков.
Министър Цоков загатна и измененията, които екипът му направи през първите шест месеца на ръководство на министерството като се даде опция на учениците да се явят на спомагателна дата на НВО, в случай че са заболели, измененията в наредбите, свързани с оценяването, организацията на дейностите, приобщаващото обучение, както и в тази за кариерното развиване и квалификацията на педагогическите експерти.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ